Как най-накрая да постигнеш желаната промяна с магията на вярата (За по-малко от 10 дни)

0
151

В този материал ще си поговорим за вярата. Ще надникнем по-дълбоко в тази мистерия и в края ще се получи мини ръководство – как да подменяме вярвания като носни кърпички, когато вече са замърсени и замазват живота ни.

Където и да се намираш, спри да четеш и обърни внимание на всеки предмет в кръгозора ти –

какво държиш в ръцете си, какви устройства се намират около теб, какви дрехи носиш в този момент, на какво седиш, както и всички останали предмети, които те заобикалят.

Много е възможно да си и сред някои от съвременните чудеса като електричество, течаща вода и интернет.

И всичко това, което те заобикаля, някога е било само една мисъл. Всичко е било една сурова идея.

Всичко е било една безформена фантазия, плод на нечие въображение…

Всеки филм, който някога си гледал. Всяка книга, която някога си прочел или видял, всяка история, която някога си чул.

Всяка песен, която те е накарала да запееш, да танцуваш или да се разплачеш.

Всичко това е трансформация от безформена идея до конкретна действителност.

Нашите умове са магически машини, които създават. Те са родното място на всяко изключително преживяване, което ни се е случвало, което ни дава силата да творим реалност, както за себе си, така и за другите.

И това е така, защото всичко в материалния свят е било създадено на мисловно равнище. Нищо не съществува в нашия свят, преди първо да го има в съзнанието ни.

Този дар ни е даден, за да ни помогне да оформим живота си, а когато сме заедно – и света около нас.

Опростен, съзидателният процес протича така:

Въпреки, че изглежда болезнено очевидна, формулата е такава, че ние лесно можем да я забравим, особено когато имаме нещо за решаване.

Под нашите мисли обаче се крие още по-дълбока сила, която направлява и контролира живота на всеки от нас.

Тя е съществен компонент както на индивидуалния, така и на колективния творчески процес.

Всъщност тази сила оформя нашите мисли и чувства.

Тя определя всеки аспект от нашето поведение: колко спим, какво избираме да ядем, както и какво да правим с времето и енергията си.

Тя помага да определим собствената си ценност и тази, която светът ни определя. Оказва влияние върху здравето ни и подхранва чувствата ни.

Определя качеството на нашите взаимоотношения и дали в крайна сметка водим живот, изпълнен с радост, постижения и положителен принос, или пък с нещастия, болка и съжаление.

Тази сила е в основата на всяко наше действие и на това, как тълкуваме и реагираме на света около нас.

Тази дълбока сила са всъщност нашите убеждения.

Вярванията са скрит код, който направлява живота ни.

Както релсите под влака, нещата, в които вярваме, определят къде отиваме и как да стигнем дотам.

Какво е вярата?

Вярата е нещо, което знаеш с пълна и абсолютна сигурност.

Това е нещо, за което си решил – съзнателно или несъзнателно – че е ИСТИНА.

Нашите вярвания са в основата на реалността ни и на резултатите, които постигаме или не постигаме. Следователно, формулата на съзидателния процес изглежда по-скоро така:

Ако искаме да намерим решение на някакъв проблем или да постигнем каквато и да било наша цел, ние първо трябва да направим промяна на ниво вяра.

Защото щом променим вярванията си, променяме всичко и всичко се променя.

Човешкото тяло и вярата

Оказва се, че нашата вяра контролира и физическото ни тяло.

В своята чудесна книга „Анатомия на надеждата“, професорът по медицина и водещ учен в областта на онкологичните заболявания д-р Джеръм Групман пише:

Изследвания показват, че промяната в мисленето има силата да измени неврохимичния баланс. Вярата и очакването, ключовите елементи на надеждата, могат да блокират болката чрез отделяне на ендорфини и енкефалини, какъвто всъщност е ефектът от морфина.

Това е разбираемо.

Да речем, че си на разходка в гората. Виждаш нещо дълго, s-образно на няколко метра по пътеката пред теб. Моментално сърцето ти се разтуптява бясно, дланите ти се изпотяват, а тялото ти се напряга.

„Това е змияяя“!!!

Физиологичните изменения настъпват вследствие на наносекундната вяра, че отпред има възможна опасност, дори ако змията се окаже просто пръчка.

Неврохимични промени се предизвикват също и по други, по-фини начини.

Случвало ли ти се е разцепващо главоболие внезапно да изчезне, щом се обади важен човек и измести фокуса ти в съвсем различна посока?

Или по чудо се възстановиш от физическо неразположение или пълно изтощение, когато неочаквано получиш покана, която за нищо на света не би пропуснал?

Ако вярвап, че ти помага – ще ти помогне!

Идеята на плацебо ефектът е, че щом вярваш, че нещо ти помага да се чувстваш по-добре, то ти ще се почувстваш по-добре.

Това обяснява, защо ако вземеш таблетка захар, вярвайки, че е ибупрофен, ще почувстваш ефекта на ибупрофена.

Налудничево е, нали?

А какво да кажем за плацебо операция?

Брус Моузли, хирург ортопед, бил скептично настроен към реалните ползи от артроскопската хирургия.

Затова той решил да я тества.

Направил серия експерименти според златния стандарт – рандомизирано двойно-сляпо плацебо-контролирано клинично проучване.

В изследването на някои от неговите пациенти е направена цялостна операция на коляното.

За останалите е извършена мнима операция, което означава, че пациентите са преминали всички етапи на истинската операция – закарани са в операционните, видели са лекарите в бели престилки, поставена им е упойка и т.н.

Но в действителност са им направени само няколко плитки разреза по коляното и са изпратени вкъщи с предписани постоперативно лечение и обезболяващи.

Една трета от пациентите, преминали истинска операция, са изпитали облекчение на болките си.

Но това, което шокира изследователите, било, че една трета от пациентите, подложени на мнима операция, имали същите резултати.

На моменти по време на изследването, хората с мнима операция се радвали на по-добри резултати от тези, които са оперирани наистина.

Има толкова много експерименти, проучвания и изследвания за силата на плацебо ефекта, че не ни остава нищо друго освен да се заровим по-дълбоко и да разберем защо?

Защото това, в което вярваме, се превръща в нашите мисли, чувства и усещания.

Именно нашите вярвания са повелителите на действията и поведението ни и на резултатите, които постигаме.

Вярата контролира телата ни и начина, по който реагираме на кризи, критики и възможности. Убежденията ни диктуват какво да забележим, върху кое да се съсредоточим, какво означава дадено нещо и как действаме спрямо него.

Вярата провокира поведението.

Вярата провокира определено поведение. Този тип поведение се натрупва през целия живот. И не само!

Всяко убеждение си има последствия. Вярванията или лекуват, или увреждат.

Те или подкрепят нашите стремежи, или ги осуетяват.

Вярата става източник на нашите ограничения или на освобождаването ни от тях. Няма значение каква е истината.

Това, в което вярваме, става истина за нас. Колкото и клиширан да е този цитат на Хенри Форд, той е факт:

Дали това означава, че всеки може да постигне или направи всичко, което си представи, стига да вярва достатъчно силно?

И да и не.

Вярата е основата, но важна роля имат последователните действия, креативността и ангажираността в процеса.

Но едно нещо е сигурно.

Ако вярваш, че нещо е невъзможно за теб, то е невъзможно и толкова. В момента, в който кажеш на мозъка си: „Това не е възможно“, „Аз не мога“, „Това никога няма да проработи за мен“, то ти си 1000 % прав.

Ти заповядваш на мозъка си да се изключи. А разумът и тялото ти ще го последват.

Въпреки, че потенциалът ни като индивиди е непознаваем, това, което знаем със сигурност е, че ограничаването на вярата гарантира ограничени резултати.

Откъде идват вярванията?

Някои от нашите най-основополагащи вярвания са изковани по време на знакови емоционални преживявания – много от тях се случват в детството.

Колкото по-силни и дълбоки са чувствата, толкова по-вероятно е те да оформят живота ни. Затова е полезно да изследваме старите си вярвания и да сме наясно защо ги имаме.

Това не е игра на „Всичко или нищо“.

Не е нужно да отхвърлим всичко, в което вярваме. Възможно е някои убеждения, да са полезни и да си заслужава да ги пазим, но онези, които ни саботират следва да подложим на щателна дисекция.

Вярвания от околния свят

Когато сме се появили на този свят, бебешките ни мозъци са били неутрални и свободни – без нищо програмирано, без мнения, знания, предубеждения и вярвания.

После, точно като гъби, сме започнали да попиваме идеи за себе си и за другите хора, за училището, приятелите, семейството, за културата и обществото.

Точно както сме се научили да говорим и ходим, сме се научили и в какво да вярваме. Малко по малко, нашата среда програмира мозъците ни с вярвания за всичко – любов, здраве, секс, работа, телата ни, парите, религията, красотата, взаимоотношенията, за другите хора и за света като цяло.

Най-важното е, че заобикалящият ни свят програмира мозъците ни с убеждения за собствените ни възможности.

Много от нашите най-дълбоки вярвания са ни насадени от някой друг. Това са стари, непроучени и неподложени на съмнение идеи, които ние най-невинно възприемаме за абсолютна истина.

Опитът – източник на вярата

Друг източник на нашите вярвания е опитът. Директният опит ни помага допълнително да затвърдим нашите убеждения за себе си, другите и света.

Ето един прост пример.

Един човек обича влакчетата в увеселителните паркове. Той изпитва радост и жизненост, когато се качи на бързоскоростно влакче. Това усещане е повлияно от баща му, с който в детството му го е водел често там и са прекарвали прекрасно заедно.

Друг човек (много хора) никога не биха стъпили доброволно на такова влакче. Според техния опит, увеселителните влакчета означават ужас и тревожност, защото някога в детството си са имали негативно преживяване там.

Преките преживявания, както положителни, така и отрицателни, се натрупват с времето и започват да се обединяват по-силни и по-дълбоко вкоренени вярвания за нашата идентичност.

Стават част от нас.

Доказателствата като източник на вярата

Още един източник на вярата са доказателствата.

Вярванията, базирани на доказателства, са разсъждения и идеологии, които приемаме за истина от авторитетни фигури и източници – лекари, медии, учени, обществото като цяло.

Нека обаче не забравяме, че някога хората са вярвали, че светът е плосък, а лоботомия с шило за лед лекува психични заболявания???

Вярата, събудена от примери

На 16 години, Опра Уинфри видяла по телевизията легендарната американска журналистка и телевизионна водеща Барбара Уолтърс.

Опра била толкова развълнувана, че си казала: „Може би и аз ще мога да го направя“.

В тази връзка тя споделя: „Никой друг няма по-голяма заслуга, че е отворила вратата на моята кариера.“

Тя говори за факта, че самото виждане на тази жена по телевизията е отворило съзнанието й за това, което е възможно за самата нея.

Трудно е да станеш това, което не виждаш.

Откриването на модели извън непосредствения ни кръг, е един от най-добрите и мощни начини за преодоляване на собствените ни ограничаващи вярвания.

Въображението като източник на вярата

А какво да кажем за въображението?

Случва се и да нямаме примери, от които да черпим вдъхновение. И все пак вярата, че нещо е възможно, гори толкова ярко, че посвещаваме голяма част от времето и енергията си, за да го превърнем в реалност.

Доктор Мартин Лутър Кинг описва виждане за свобода и равенство, което не е съществувало дотогава. В своята емблематична реч „Имам една мечта“, той споделя:

Имам една мечта, че моите четири деца един ден ще живеят в страна, в която за тях няма да съдят по цвета на кожата им, а по силата на техния характер.

Нашите вярвания се срастват с нас.

Не виждаме нещата, каквито СА. Виждаме ги такива, каквито СМЕ.

Всички тези източници на вярвания, които разгледахме, се преплитат, допълват, припокриват се и си взаимодействат.

Ето един пример с брака. Ако родителите ти са разведени, може би си си създал увереност, че браковете не са издръжливи. Ако ти също преминеш през развод, това допълнително циментира убеждението.

Още по-лесно става да намериш допълнителни доказателства, като статистиката, че над 50 % от браковете приключват с развод.

И така стигаме до един основен факт.

Мозъците ни са склонни да затвърждават това, в което вече вярваме. Това документирано явление се нарича склонност за потвърждение.

Най-просто казано, ние търсим и намираме доказателства в подкрепа на нашите убеждения.

Отсяваме и подбираме информацията така, че да потвърди това, което вече знаем и игнорираме (съзнателно или несъзнателно) онова, което подлага на изпитание вече съществуващо вярване.

Такива сме ние хората и нашите мозъци.

Хлъзгави сме.

Въпреки че не можем да премахнем напълно склонността си за потвърждаване, осъзнаването й помага.

Като знаем, че умовете ни са създадени да затвърждават това, в което вече вярваме, докато автоматично изтриваме онова, което му противоречи, ние можем да направим всичко възможно да останем непредубедени.

Важно е да не забравяме, че:

Вярата е избор, а изборът може да бъде променен!

Това е! Така е!

Твоите вярвания са избор.

Всяко едно от тях.

Тъй като всички вярвания са научени, дали съзнателно или не, можеш да се отучиш от тези, които създават болка, нещастие или страдание. Можеш да се освободиш от тях.

Махни ги.

Всяко ограничаващо вярване може да бъде изтрито и заменено.

Ако се вгледаме по-внимателно, вярата не е нищо повече от мисъл, която сме решили че е значима и е истина. Това е. Няма окови, нито катинари.

Можеш да го изриташ всяко убеждение с малко желание и практика.

Изследванията са доказали, че мозъците ни са силно адаптивни. Мозъкът може да се сравни с мускул по това, че се променя и става по-силен, като го използваме.

Учените наричат това „пластичност“.

Неврологични изследвания показват, че можем да развиваме нови невронни вериги и да обучаваме мозъка си да мисли по нови начини.

Подсилваме мислите, които повтаряме най-често и с най-емоционална наситеност. Физически, ние укрепваме и изграждаме тези невронни вериги. Това означава, че буквално можем да набиваме вярвания в мозъците си и нервната си система.

Мислите, които не използваме и не затвърждаваме, ще отслабнат и в крайна сметка ще избледнеят.

Да, трайната промяна изисква време, фокус и отдаденост.

Но сещаме ли се за по-ползотворно използване на времето от това да пренаредим кутийката с вярата в мозъците си и да подобрим живота си?

На лов за вярата и изследване на убежденията

Всичко необходимо е едно основополагащо вярване, шперцът, който отваря всяка врата в замъка на съзнанието ни.

Нека да пренаредим замъка.

Грабни един лист и си отговори на следните въпроси:

Кое е това мое вярване за самия мен, което ме кара да се чувствам наистина зле?

Сега напиши срещу него – пълни глупости.

Изреди толкова много опровержения, че чак да се почувстваш глупаво, че си вярваш на тази глупост.

Сега напиши точно обратното на ограничаващото си вярване.

Например, ако си записал:

Аз не мога да говоря пред публика, замени го с:

Аз говоря превъзходно пред публика.

Затвори очи и си представи, че говориш пред многобройна аудитория и си уникално добър, а цялата публика е на крака и те аплодира.

Само за 10-20 секунди. Не ти коства нищо.

И така. Направено еднократно, това упражнение ще ти отнеме 10 минути.

Основата е положена.

Ти вече си с една идея по-добър оратор, нищо че още не го знаеш.

През следващите дни, повтаряй това изречение многократно – докато се разхождаш, под душа, докато готвиш, когато се събудиш, преди да заспиш…

Превърни го в навик, за да не забравяш.

Закачи го за вече установен навик, който имаш.

Ако всеки ден тренираш, включи вътрешен монолог по време на тренировката си и си повтаряй фразата на всяка серия.

Колкото повече, толкова повече!

След месец се върни към онова листче, на което написа тази глупост, в която вярваше и се запитай как се чувстваш?

Още ли не можеш да говориш пред публика или вече търсиш съзнателно къде да се изявиш?

И така, разпарчетосай (спорно е дали има такава дума) всяко едно негативно и ограничаващо вярване, което имаш за себе си.

Ако си постоянен, няма да мине много време преди да установиш, че буквално можеш да се моделираш и да добавяш и премахваш от съзнанието си всяко едно вярване с лекота.

Надявам се да приложиш това упражнение, а не просто да го добавиш в кутийката:

Нещата, които знам, но никога не правя.

Сподели в коментарите резултатите и вдъхнови някой друг да направи почистване на мозъчния си замък. Да подредим кутийките…

Източник:

Винаги има решение, Мари Форлео


ПроАктивни е дигитален планер – платформа за цялостна организация и създаване на навици.

И докато всички се мъчат да усложнят допълнително дните си и да се затрупат с излишни инструменти, изкуствен интелект и куп безполезна информация, ние се стремим да опростяваме и да се фокусираме върху най-важното.

Всичко започна тук

Изградете си фантастична идентичност и вместо да планирате следващата си почивка, планирайте си живот, от който не искате да избягате!

Бъдете по-добри! Бъдете проактивни!

Помогнете ни да достигнем до повече хора като споделите този материал в социалните мрежи.

Благодарим Ви за подкрепата! 🙏🏻

Остави коментар

Напишете вашият коментар
Въведете името си