Как да се сдобиеш с желязна увереност? [Винсент Ван Гог]

0
337
ti mojesh da risuvash
Ти можеп да постигнеп всичко, което желаеш. Просто не спирай да опитваш. Никога не се отказвай

Липсва ми увереност, а имам велика идея!

…или няма трудности, това са просто дроби!

Имам идея. Започвам да я развивам първо в мислите си.

В някакъв момент сядам и започвам да записвам всичко, което се е разхождало в главата ми достатъчно дълго време, че вече да иска да излезе.

И така. Всичко е супер. Мотивацията ми е на 100%. Вече виждам крайния резултат. И той наистина е страхотен.

Отдавна искам да създам нещо подобно и ето…започвам.

И всичко е добре, докато не стигам до момента, в който трябва да направя нещо, което не мога да правя.

И нямам предвид нещо като да трябва да летя или пък да минавам през стена или да се телепортирам до остров Мавриций, не!

Нямам предвид нищо подобно.

Имам предвид, че за да придвижа проекта си напред, трябва да свърша нещо, което аз просто не умея.

Не съм го учил, не съм го чел, не съм го практикувал и ми изглежда сложно като ядрена физика! Нямам никаква увереност.

Това е преломния момент, в който много хора просто се отказват.

Решават, че или ще трябва да платят страшно много пари на специалист, който да направи това, което те не могат или да седнат и да го научат това нещо.

Но както казах вече, та това е ядрена физика – как се учи?

И в този момент, когато срещнем нашия препъни камък, нашата бездна, която не можем да прескочим, нашата врата, която е миша дупка, а ние сме великани и просто няма как да се проврем през нея, в този критичен момент ние трябва да направим избор из между следните 3 варианта:

1. Да се обърнем към специалист.

Тези хора, не случайно си вадят прехраната, с това, което ти не можеш да правиш. И няма нищо лошо в това да не можеш да направиш дадено нещо.

Човек не може да е специалист и да разбира от всичко. Всъщност, не е и нужно.

Това, което трябва да направиш е да анализираш проекта си задълбочено.

Кое е това, което наистина не можеш да направиш сам и е по-добре да повериш на човек/хора, които ще го свършат качествено.

Потърси на пазара, сравни услугата на различни места, поискай мнения от хора, които са минали по този път.

Няма нищо лошо да питаш! Само внимавай и добре проверявай, за да не сгрешиш в избора.

Макар, че всяка грешка е урок и със сигурност ще ти е от полза занапред.

Но да речем, че в момента нямаш излишно време и пари и не е никак препоръчително да грешиш, отдели време и внимание за добро проучване относно специалистите, на които ще повериш проекта си.

Когато го правиш, гледай на своя проект като на твоето дете. Би ли поверил детето си на случаен човек?

Ако направиш този избор, ще получиш в замяна няколко неща:

✅ Повече време за нещата, които можеш да свършиш сам

✅ Увереност, че винаги има решение на всеки проблем

✅ Опит в комуникацията със специалисти от различни области

✅ Контакти, които растат и се превръщат в мрежа.  Специалистите, които ти наемаш днес, утре могат да наемат теб или да закупят твоя продукт

Това, че някой е специалист в сфера, в която ти си лаик, не го прави по-умен и по-кадърен от теб.

Има хора, които са дяволски добри в това, което правят, но това е едиснственото нещо, в което изобщо са добри.

Ако правиш само едно единствено нещо години наред, ти безспорно също ще постигнеш главозамайващ успех.

Но най-вероятно само в тази област. Затова дали ще учиш нещо сам, дали ще придобиваш умения по трудния начин, прави го разумно от към време и от към ресурси.

Ако сегашната трудност е нещо единично, което най-вероятно няма да се изпречи на пътя ти пак или поне не в близко бъдеще, повери я на специалисти в тази област.

Ако това е нещо, което е или се очаква да стане повтарящо се действие и това умение ще ти трябва отново и отнова, отдели време и ресурси и просто го научи.

Овладей го до степен, която ще движи твоя проект напред. Не мисли за това, колко пари и време ще ти струва, просто го направи.

В дългосрочен план ще си върнеш всичко с лихвите, които изразени в знания и компетенция са нещо безценно.

2.Да се опитаме да се справим сами.

В зависимост от естеството на това, което не умееш, почти няма нещо, което човек да не успее да научи.

Мисля, че не е нужно да изброяваме какви са ползите, ако се спреш на този вариант:

✅ Ще придобиеш ново умение и повече увереност

✅ 100 % учейки конкретното нещо, ще научиш и други полезни неща

✅ Ще генерираш нови идеи. Колкото повече научава човек, толкова повече възможности и идеи започва да генерира.

✅ Ще придобиеш повече увереност

✅ Ще спестиш пари

Помисли колко много хора могат това. Щом те могат, можеш и ти.  Направи си план и стъпки на действие.

Ако си зает през деня, определи си 1 час вечер и се занимавай само с това.

Дали ще четеш учебник, книга или ръководство или ще гледаш обучителни видеа и обяснения, прави го ако не всеки ден, то толкова често, колкото го позволява ежедневието ти.

В днешно време можеш да намериш материали почти за всико, което те вълнува.

Има достатъчно безплатна информация, която можеш да усвоиш като база, на която да стъпиш и в последствие да надградиш с платен курс.

А доста неща можеш да научиш и напълно безплатно, плащайки само със собственото си време и усилия. 

Ако искаш да се развиваш, съзнателно търси нещата, които не умееш и се научи да ги правиш.

И започнеш ли просто не спирай. Както се кава в заглавието:

“ Ако чуеш вътрешен глас, който ти казва: Не можеш да рисуваш, рисувай с всички сили и този глас ще замлъкне!“

Хвърлете едно око на този материал и па преосмислете страховете си:

🔷 10 урока от Дейвид Гогинс – човекът, който не може да бъде наранен [Част 1]

Ето и един пример от нашите последователи. Той разбира се е съвсем елементарен, но онагледява написаното по-горе:

„Моята дъщеря, която според мен е едно много умно и читаво дете, не разбираше дробите.

Не ги разбираше, не искаше да ги учи, не искаше и не искаше. Успехът й се понижи, тя започна да губи увереност и да подценява уменията си.

Пробвахме с един частен учител, с друг, но не ставаше. Беше си самовнушила, че не й се отдава и никога няма да разбере материята. 

Все пак аз също не обичам математиката и дори беше отдала своето неможене на гените си.

И така, докато не й ги обясни един мой познат, като на игра, приятелски и без никакъв натиск.

Оказа се, че не е разбрала за някакво елементарно действие, което се прави още в началото на задачата и което в последствие я обърква изцяло, ако се пропусне.

Няма да ви кажа, каква искра имаше в очите й в момента, в който явно намери „ключа за палатката“.  Моментът, в който ми каза: Чувствам се като Най-великия човек на света!“

Разбира се, предупредих, че примерът е елементарен. Все пак дъщеря ми тогава беше на 11 години, а математиката асоциираше с гадните дроби.

Но това, което исках да споделя е увереността, която тя придоби и колко често незнанието и неможенето на определено нещо оказват влияние върху самочувствието ни като цяло. 

За мен беше важно тя да разбере, че няма невъзможни неща. Още по-важно, че за важните неща, човек трябва да се потруди и да излезе от зоната си на комфорт и че за награда, ще се почувства по начин, по който ще му хареса.

За мен беше важно да вярва в себе си и да не се отказва. Да добие увереност, че няма непреодолими трудности, ако човек наистина иска нещо.

Математиката се превърна в нарицателно за трудност в ежедневието ни. Когато има нещо, което на пръв поглед изглежда невъзможно (независимо дали за мен или за нея), някой от нас задължително казва: „Е, колко ще е трудно, колкото някакви си дроби, това е просто поредната математика!“

Третият начин е най-неприемлив, но все пак имаме и такава опция:

3. Да се откажем!

Колко идеи са били умъртвени още в зародиш! Мъка!

Имаш гениална идея! Знаеш, че това е нещо като диамантен пръстен, заровен сред купища имитации от стъкло на женския пазар.

Знаеш, че осъществиш ли тази идея ще пожънеш успех.

Но също така и много добре знаеш, че пътят е труден, че е дълъг.

Знаеш, че вместо да лежиш всеки уикенд на дивана и да хрупаш нещо си там за хрупане, ще трябва да четеш, учиш, планираш, да отделиш време и усилия на тази своя идея.

И някакси, за мен е необяснимо как, саможертвата ти се струва прекалено голяма, мързелът ти взима преднина пред визуализацията на вече реализираната ти идея и някакси там, на един диван, един човек погребва една може би гениална идея!

Никой не знае дали дадената идея е била толкова гениална или не, преди да се материализира.

Така че няма как да знаеш дали си избрал най-доброто като си вдлъбнал дивана и той е придобил формата на тялото ти и си прецакал възможността да създадеш нещо, което е можело да промени живота ти?

Може да е взел превес и страхът от провал! Ако е това, за тази тема си трябва отделна тема.

Само ще споделя набързо тук моята изпитана стратегия, която всъщност е един израз, който аз винаги си казвам няколко пъти на ум, когато ме обземе страх от провал:

„След 100 години никой няма да ме помни“

Което си е абсолютно вярно, така че няма никакво значение кой и какво си мисли за теб.

Ако сътвориш нещо гениално, всъщност може и да те запомнят.

Но по-важното тук е, че ако сътвориш нещо не толкова гениално, повярвай ми, никой няма да те запомни, нито теб, нито провала ти.

Защото хората имат навика да се интересуват предимно от себе си, а не от теб.

Така че, каквото и да мислиш да направиш, просто го направи!

Каквато и идея да имаш, дай й живот!

Давай!

„JUST DO IT“

„Сещам се за една моя идея, която според мен, в онзи момент, беше гениална. Много мислих и се убеждавах, и се чудих и в крайна сметка мина толкова много време в мислене, че друг ме изпревари и видях моята си идея, реализирана и превръщаща се в страхотен хит.

И това ми е като сигнална лампа и до днес. Ако се случи да ми хрумне нещо и мисълта се застои няколко дни, просто действам.

Не искам никога повече да се чувствам така, както се почувствах тогава.

И винаги съм с идеята, че и да не излезе нищо, поне ще го знам от личен опит. А и самият провал си е допълнителен опит!“

Да ви кажа често, става!

Винаги, когато вложиш нужното, става!

Споделете какво мислите?

Имали ли си идея, която ви се е струвала трудна за осъществяване и сте я зарязали?

Мислили ли сте какво щеше да стане, ако не се бяхте отказали?


ПроАктивни е дигитален планер – платформа за цялостна организация и създаване на навици.

И докато всички се мъчат да усложнят допълнително дните си и да се затрупат с излишни инструменти, изкуствен интелект и куп безполезна информация, ние се стремим да опростяваме и да се фокусираме върху най-важното.

Всичко започна тук

Изградете си фантастична идентичност и вместо да планирате следващата си почивка, планирайте си живот, от който не искате да избягате!

Бъдете по-добри! Бъдете проактивни!

Помогнете ни да достигнем до повече хора като споделите този материал в социалните мрежи.

Благодарим Ви за подкрепата! 🙏🏻

Остави коментар

Напишете вашият коментар
Въведете името си