МИСИЯ ПРОАКТИВНОСТ – Винаги имаме избор! [№1 ПРОАКТИВНИ]

Избор – винаги ли имаме такъв?

Вече сме във второто шестмесечие на годината или време да осъзнаем, че половината от нея вече е в миналото.

Това ни провокира да започнем едно съвсем кратко и семпло предизвикателство, в което ви каним да се включите.

Следващите 3 седмици, ще ви споделим 7 съвета, които да се опитате да приложите директно или да адаптирате по най-удачния начин към вашето ежедневие.

Естествено, само ако прецените, че би ви било полезно.

Полза дори за един човек си е 100 % успех.

Ще стартираме с кратко въведение що е то проактивност и защо вярваме, че е толкова важно да бъдем проактивни?

Скачаме!

Всяко пътуване започва с една първа стъпка и често, тя е най-трудна. И винаги е въпрос на избор.

Понякога може да започне и със скок, но това само проактивните го могат 😀

Но колкото и да е трудна, какво ни кара да я направим?

Обикновено го наричаме мотивация, стремеж или страст…

С течение на времето обаче, мотивацията може да изчезне безследно или да ни застигнат всички онези неща, които са неизбежни по пътя:

♦ работа до късно през нощта;

♦ задръстване след дългия работен ден;

♦ боледуване;

♦ внезапно цунами;

♦…………

Нещата, които могат да ни препънат по пътя са много. И точно тук трябва да се научим да правим съзнателен избор как да постъпим.

Все по-често се случва буквално да се разпокъсваме между клиенти, семейство, колеги, служители, извънработни ангажименти, училищни проекти, домашни любимци и какво ли още не.

Невъзможно е да се справя с всичко

В ерата на мултитаскинга, трябва да сме мултифункционални.

В противен случай, ще изпаднем от въртележката.

Става все по-трудно да генерираме и да поддържаме достатъчно енергия дори и само да реагираме, какво остава да действаме.

Разбираме, че се водим от другите повече, отколкото от себе си, в стремежа си да огреем навсякъде.

И всеки, който е изпитвал това чувство, знае колко е горчиво на вкус.

Какъв избор можем да направим?

Нещата в действителност са много по-прости, отколкото ние си мислим.

И това не е просто клише, макар да няма нищо лошо в клишетата.

Все пак те казват неща, които са токова дълго и методично доказвани във времето, че са абсолютно фундаментални истини, та чак са се превърнали в клишета.

Както Кови споделя във своята философия преди толкова много години, човек трябва да поеме контрол над собствената си съдба и начин на мислене, вместо да е подвластен на мисленето на заобикалящата го среда и да се съобразява с всевъзможни обстоятелства извън контрола му.

ДА БЪДЕМ ПРОАКТИВНИ ОТНОСНО ТОВА, КОЕТО ОПРЕДЕЛЯ ЕЖЕДНЕВНИЯ НИ ЖИВОТ.

Представете си, че ви се налага да пътувате от Варна до София.

Има няколко начина, по които можете да го направите.

Можете да пътувате с влак, с автобус, с такси, със самолет, на автостоп или да се възползвате от споделено пътуване.

Никак не е нужно да изброяваме всички предимства и недостатъци на изживяването с всеки един от вариантите.

Едно е сигурно, пътувайки със собствен автомобил, ще се съобразявате със собствените си нужди и желания.

Ще спрете до тоалетна колкто пъти трябва, ще си вземете кафе от една бензиностанция и ще спрете на друга, защото сандвичите там са по-добри.

Ще слушате Rammstein до дупка или ще се възползвате от времето, за да си пуснете аудио книга или статия.

И дори и сега някой реактивен тип си промърморва:

…Все едно пък със собствен автомобил не можеш да се буторясаш или пък да те връхлети цунами?

Дааа, може и розов дъжд с падащи от небето жаби да завали и една от тях да падне на точно твоето предно стъкло, а чистачките да убият по мъчителен начин точно тая нещастна жаба и размазаното стъкло от кръвта на квакащата ти жертва да намали видимостта ти и да се буторясаш!

Няма спор.

Има такава вероятност!

Както се казва, няма невъзможни неща, но…..! Колко падащи жаби от небето сте виждали?

Сега по-сериозно!

● Има неща, на които можем да повлияем.

● Има неща, на които не можем да повлияем.

● Има неща, които ни вълнуват.

● Има неща, които не ни вълнуват.

● Има неща, които зависят от нас.

● Има неща, които не зависят от нас.

И ако вземем само положителните изречения от тези по-горе, ще се получи нещо такова.

Има неща, на които можем да повлияем, които ни вълнуват и които зависят от нас.

Енергията и фокуса на проактивния човек са насочени в точно тези „неща„.

И като черешката на тортата, той се опитва да види проблема, преди да е възникнал и му намира решение, преди да е станало задължително да се търси решение.

Действие сега, но с мисъл напред.

Да изметем проблемите!

Критичният въпрос е:

Къде насочваме фокуса си и как изразходваме енергията си?

Всеки нов ден има толкова много часове и толкова много енергия. И можем да превключим на два вида режим: реактивен и проактивен

Да бъдем реактивни, като се фокусираме „върху слабостите на другите, проблемите в околната среда и всички онези обстоятелства, върху които нямаме никакъв контрол

или

Да бъдем проактивни и да направим избор да се фокусираме и работим върху нещата, които наистина ни вълнуват и зависят от нас?

Работата, в който и да е от двата режима, решава дали ще задвижим положителната или отрицателната си енергия.

Помислете колко време и енергия инвестирате в реалното постигане на целите и желанията си?

И колко време и енергия убивате в напълно безмислени и ненужни дейности?

Ако трябва да извадим най-важното от днешното послание, то е че:

Можем да променим тотално поведението си в съотвествие с нашите нужди и желания. И това е въпрос на избор.

Именно в обикновените събития от всеки ден, ние развиваме проактивния капацитет да се справяме с извънредния натиск на живота.

Това е начинът, по който:

– поемаме и спазваме ангажименти;

– реагираме, когато бързаме, а попаднем в задръстване;

– реагираме на досаден или груб клиент;

– се отнасяме с тръшкащото се и викащо дете;

– изобщо гледаме на проблемите си.

По време на това предизвикателство се опитайте да пречупвате всяка една мисъл, дума и действие през призмата на проактивния човек.

Ще се постараем да ви дадем стойност.

Ще бъде интересно, надяваме се да ви бъде и полезно!

Мотото за ден 1 е:

ПРОАКТИВНИ. Винаги имаме право и възможност за избор, независимо от ситуацията или контекста.

Проактивност или проактивно поведение се отнася до самоинициирано поведение, което се стреми да реши проблема, преди да е възникнал.

Проактивното поведение включва по-скоро действие пред бъдеща ситуация, отколкото реагиране.

То се отнася до поемане на контрол над дадена ситуация и извършване на ранни промени, вместо да се приспособяваме към дадена ситуация или да чакаме нещо да се случи.

Австрийският екзистенциалист и невропсихиатър, Д-р Виктор Франкъл, използва думата проактивност, за да опише човек, който поема отговорност за живота си, вместо да търси причини във външни обстоятелства или други хора.

Франкъл подчерта важността на качества като смелост, постоянство, индивидуална отговорност и осъзнаване на съществуването на избори, независимо от ситуацията или контекста.

Нека го повторим:

Винаги имаме право и възможност за избор, независимо от ситуацията или контекста.

Докато адаптивността е свързана с реагиране на промяната…

…проактивността е свързана с иницииране на промяна.

Нека разгледаме човешкото поведение като проявление на СТИМУЛ и ОТГОВОР.

Всяко наше действие се задвижва от определен стимул и нашата реакция. Това което правим в отговор на този стимул, е нашето поведение.

СТИМУЛ – ИЗБОР – ОТГОВОР

Ние хората сме привилегировани, защото винаги имаме право на избор.

Дори, когато изглежда, че нямаме, ние винаги можем да изберем най-малкото как да реагираме.

Нека разгледаме следния пример:

Попадаме в задръстване, от всички страни има блокирани автомобили, а ние бързаме за важна среща.

Какво можем да направим?

Не можем със силата на мисълта си да си направим път, не можем да прелетим над цялото платно, във физическия свят ние не можем да направим почти нищо.

Почти, защото винаги можем да излезем от автомобила и да пробягаме необходимото разстояние.

Но по-важното е, че ние можем да изберем как да реагираме.

В такава ситуация, реактивният човек ще използва цялото богатство на езика, за да прати всички по ангелите, ще крещи и проклина…знете…

Проактивният човек ще остане спокоен в автомобила си, осъзнавайки факта, че ситуацията не е под негов контрол и ще оползотвори времето си по друг начин.

Така и така чака и нищо не може да направи – ще прочете интересна статия, ще си пусне подкаст, ще си прегледа имейлите, ще се обади на майка си.

Ще направи нещо, което зависи изцяло от него.

Може и мислено да благодари за създалата се ситуация, тъй като тя може би го предпазва от нещо по-лошо като пътен инцидент.

🔷 Можете да прочетете повече за нагласата в този материал.

Ситуацията е една и съща и за двамата наши герои.

И двамата бързат.

И двамата са заклещени в задръстване.

И двамата нямат магически сили, с които да променят ситуацията.

Но докато единият, изнервен и разгневен, ще проклина съдбата си,

другият – спокоен и балансиран, ще остане съвсем равнодушен и ще използва времето за нещо по-смислено от блъскане по таблото.

Една и съща ситуация.

Коренно различна нагласа.                           

Коренно различно поведение

Коренно различен резултат.

Не се ядосвайте за нещата, които не са под вашия контол и на които не можете да повлияете.

В каквато и ситуация да попаднете!

Каквото и да ви се случи!

Колкото и неприятен момент да ви изненада!

Запитайте се:

Това зависи ли от мен?

Мога ли да му повлияя?

Ако отговорът е да, направете каквото е необходимо, за да подобрите ситуацията.

Ако отговорът е не, извлечете колкото можете повече полза или просто я оставете да премине.

Нещата са просто неща.

Ситуациите са просто ситуации.

Ние им придаваме стойност чрез нашето отношение към тях.

Предизвикателството до края на тази седмица е, да не се ядосате нито веднъж!

За да го постигнете са ви необходими около 20 секунди, независимо в каква ситуация сте попаднали.

Задайте си следните въпроси наум, точно преди да допуснете да унищожите поредните си нервни клетки напразно:

🔸 Мога ли да направя нещо?

🔸 Това зависи ли от мен?

🔸 Това заслужава ли да изхабя енергията си в ядосване?

🔸 Това засяга ли здравето и живота на мен или близките ми?

🔸 Това ще има ли занчение след 1 година?

Борим се за 5 пъти НЕ.

И в 99.9 % от случаите, отговорът на тези 5 въпроса е НЕ.

„Когато бях по-млад, изпитвах някаква силна необходимост да поставя всеки глупак на мястото му. Не понасях ограничени, намръщени, глуповати и елементарни хора да ме подминат, без да им натрия носа. Бях реактивен. Случваше ми се с дни да се връщам към определен момент и да се ядосам отново. Бях постоянно гневен – на хората, на себе си, на времето, на образованието, на всичко. Връщайки се към тези минали състояние разбирам, че единственото нещо, което съм правил, е да си губя времето и енергията. Не правете тази грешка. Не можете да промените света, можете да промените единствено себе си.“

За какво се ядосвате най-често? Включете се с Ваш пример или споделете как преодолявате трудностите в ежедневието си.

🔥 Палите ли се лесно?

😡 Ядосвате ли се за безобидни неща, които изобщо не зависят от вас?

Намерети ни във facebook, където споделяме още по темата 🙏🏻


ПроАктивни е дигитален планер – платформа за цялостна организация и създаване на навици.

И докато всички се мъчат да усложнят допълнително дните си и да се затрупат с излишни инструменти, изкуствен интелект и куп безполезна информация, ние се стремим да опростяваме и да се фокусираме върху най-важното.

Всичко започна тук

Изградете си фантастична идентичност и вместо да планирате следващата си почивка, планирайте си живот, от който не искате да избягате!

Бъдете по-добри! Бъдете проактивни!

Помогнете ни да достигнем до повече хора като споделите този материал в социалните мрежи.

Благодарим Ви за подкрепата! 🙏🏻

Остави коментар

Напишете вашият коментар
Въведете името си

Сходни статии