Стоп на отлагането и среща с „късмета“ на всяка крачка![Част 1]

Нека първо разберем – защо прибягваме до отлагането?

За да бъде решен трайно един проблем, трябва да разберем първо какво го поражда.

Чак тогава можем да се заемем с промяна на поведението и отстраняването му.

И така…

Защо отлагаме?

Прочетохме всички статии и научихме всички тактики за справяне с отлагането и продължаваме да отлагаме.

Парадоксално, но всекидневно се залъгваме, че сега е по-важно от после.

Случва се някой трик да проработи и да свършим нещо навреме, но по-често отлагането печели битката ежедневно.

Мотивирани от някоя страхотна статия си казваме – приключих с отлагането.

От днес нататък ще действам навреме и ще постигам целите си, вместо да ги отлагам някъде в далечното бъдеще.

Но тези състояния траят по-кратко, отколкото сме си обещали и резултатите са далеч по-малки, отколкото сме искали.

Така и не успяваме да изхвърлим отлагането зад борда на житейския кораб и да го оставим някъде далеч зад нас.

Дори понякога сами му хвърляме спасителен пояс…

Такива са действията на много хора – нелогични и нямащи нищо общо с това, което искат и целят.

Самосаботажът е това, което може да ни навреди най-много.

Собствените ни действия, тези, които зависят изцяло от нас – точно те ни изкарват от играта.

Защо всъщност отлагаме?

Това, което трябва да осъзнаем е, че ние нямаме за цел да мързелуваме.

Нямаме за цел да не вършим задачите си. Нямаме за цел да изоставаме с графика си. Ние не целим да отлагаме живота си.

Правим го, защото в действителност отлагаме единствено емоциите си.

Ние просто отлагаме чисто емоциаонално дадено чувство.

Вместо да сме щастливи и доволни от себе си утре, ние избираме да сме за кратко щастливи днес.

Вместо да работим по поръчка на клиент всеки ден по малко, ние прекарваме 1-2 безсънни нощи в последния момент, макар да сме имали цял месец на разположение.

Но ако сега можем да хапнем сладолед и да изгледаме два филма един след друг, за мозъка ни това е по-удовлетворяващо и значимо в момента, отколкото удовлетворението, което ще изпитаме от добре свършената на спокойствие работа.

Моментаното удоволствие печели битката срещу утрешното, много по-дългосрочно и резултатно удовлетворение.

И макар да сме осъзнати и да знаем всичко това, ние съвсем съзнателно отлагаме момента, в който да спрем да отлагаме.

За да преборим този навик, трябва да си изградим статегия.

Защото както почти всичко, което правим или не правим, отлагането също е навик.

Вижте още:За фантастичните НАВИЦИ с любов ❤!

Поведение, което е автоматично и което можем да променим.

Поведение, което става наша природа.

За да го направим,  първо трябва да разберем защо отлагаме.

След това да си изградим система от ясни стъпки, които да следваме всеки път, когато се уловим, че сме в режим „later„.

В действителност, отлагането е емоционална реакция към всичко, което избягваме.

А ние избягваме всичко, което би ни създало дискомфорт в момента, макар да знаем, че този дискомфорт ще ни донесе комфорт утре, другата седмица, другия месец…

Избягваме дискомфортни чувства, свързани с работата ни и вместо това залагаме на дейности, които ще подобрят настроението ни и ще ни донесат удовлетворение на момента.

Това често са игри, скролване в социалните мрежи, гледане на филми – все неща, които доставят наслада на мига и не изискват никакви усилия.

Този феномен е наречен „възстановяване на настроението„.

Или отлагайки  работата/задачата/проекта/ученето, ние отлагаме и лошото настроение. Както добре знаем, настроението е нещо краткосрочно и променливо. 

Доказано е, че навикът да отлагаме ни прави по-нещастни в бъдеще.

През 1992 г. нарекоха отлагането „болест на новото време„.

Научните изследвания доказаха, че колкото по-напреднало индустриално и технологично става обществото, толкова повече хора заболяват от склоност към отлагане.

Изобилието от информация и най-вече социалните мрежи са нарочени за главни виновници, макар да бълват трикове и съвети за продуктивност и ефективност.

Поглеждайки  назад във времето, отлагането е било смятано за полезен навик.

Джон Банистър през 1578 г. в The history of man (Историята на човека) пише:

„Така необходимото и здравословно отлагане“.

И ако тогава, хората са намирали полза в това да отложиш днешната работа за утре, днес това може да бъде пагубно.

Да отлагаме здравето си, мечтите си и живота си като цяло, защо го правим?

Чрез изследвания е доказано още нещо много интресно.

Нашите мозъци мислят за нашето настоящо и бъдещо АЗ като за две отделни личности.

Това обяснява и защо често даваме предимство на сегашното си настроение, за сметка на бъдещите ни успехи, макар  това да е нелогично в дългосрочен план.

Екип от Стандфорския университет провежда изследване, с което доказва, че мислейки за настоящата и бъдещата  си визия, в мозъците на изследваните се активират различни участъци.

Когато им е поставена задача да мислят за себе си след 5 или 10 години, моделът е сходен с този, при който участниците са помолени да мислят за известни личности, които не познават и никога не са срешнали.

Тоест, човешкият мозък мисли за една бъдеща визия като за напълно непознат човек.

И в такъв случай, задоволяването на моментните нужди и подобряване на моментното настроение, изглеждат напълно логични.

В следствие на което отлагането печели, когато трябва да изберем да се почувстваме добре сега или да направим нещо, от което ще се почувстваме още по-добре някога.

Оказва се, че отлагането е заложено във всеки човек.

Още от времената, в които хората са се борели да оцелеят – приоритет е било моментното състояние – да се задоволи всяка нужда сега.

Съвременният човек, колкото и да е еволюирал, също е склонен да задоволява моментните си настроения и желания, ясно осъзнавайки, че в дългосрочрн план, те няма да го доведът до някакъв напредък.

Ние всички отлагаме, защото мозъкът е устроен да мисли за сегашния си комфорт, вместо за бъдещото си щастие.

Толкова е просто.

Ние винаги намираме време за нещата, които наистина искаме.

Винаги намираме време за нещата, които ни носят моментална наслада.

Ние просто избираме комфорта (в краткосрочен план), за сметка на дискомфорта (в дългосрочен план).

Ако осъзнаем това и разменим местата, единственото, което ще отлагаме е отлагането.

Както е казал Ричард Нолс още през далечната 1603 г.:

„И най-богатият занаят не може да понесе отлагане или забавяне.“

Изгредете си навик да не отлагате.

Той ще промени дните ви.

Каквото и да имате да свършите, не се замисляйте, не си намирайте оправдания…

Може да пробвате с 1,2,3…

Когато се уловите, че започвате да се чудите как да не започнете нещо, станете, кажете 1,2,3 и просто направете първото, най-елементарно и лесно действие.

Можете да следите този и всеки друг навик тук, за да си създавате фантастични дни и да живеете по-осъзнато и най-вече, да живеете СЕГА.

Ако статията ви харесва и ви е накарала да се замислите поне за миг, споделете я, за да достигне до повече хора.

Благодарим ви за подкрепата!

И не забравяйте, че малко за всеки, прави голямото за всички.

Помагайте винаги, когато имате възможност да го направите.

Особено, когато не ви коства нищо!


ПроАктивни е дигитален дневник – платформа за създаване на навици, постигане на цели и промяна отвътре навън.

Раглеждаме, изследваме и анализираме силните и слаби човешки страни и всичко онова, което ни помага да бъдем по-добри и осъзнати хора.

Вярваме, че проактивността е онзи навик, който може да промени нагласата, вярванията и дори идентичността на всеки човек и да му даде възможност да постигне наистина всичко. Създадохме два безплатни инструмента:

🔷 habits.proaktivni.com

🔷 fast.proaktivni.com

Вярваме, че те ще Ви помогнат да си създадете полезни и градивни навици, които да Ви помогнат да бъдете по-добрата си версия и да поставите важните за Вас неща на първо място.

Изградете си фантастична идентичност и вместо да планирате следващата си почивка, планирайте си живот, от който не искате да избягате!

Бъдете по-добри! Бъдете проактивни!

Помогнете ни да достигнем до повече хора като споделите този материал в социалните мрежи.

Благодарим Ви за подкрепата! 🙏🏻

Остави коментар

Остави коментар

Напишете вашият коментар
Въведете името си

Сходни статии