В популярната си книга Егото е врагът, Райън Холидей разказва историята на Чингис Хан. Увлекателно и изпълнено с ценна информация четиво, което разкрива и как неговата отвореност към ученето е в основата на неговия успех.
Легендата за Чингис хан е отекнала в историята:
– варварин, завоевател, подхранван от жажда за кръв, тероризиращ цивилизования свят…
Разказва за него и неговата монголска орда, пътуващи из Азия и Европа…
…ненаситни, неспиращи се пред нищо, за да грабят и убиват не само хората, които са застанали на пътя им, но и културите, които са изградили.
Но освен славните му завоевания, безбройните спечелени битки и легендарни победи, Чингис Хан може да бъде пример и за нещо още по-ценно.
Защото той не само е бил един от най-великите военни умове, живяли някога, но и вечен ученик, чиито зашеметяващи победи често са били резултат от способността му да усвоява най-добрите технологии, практики и иновации на всяка нова култура, до която се докосва империята му.
Всъщност, под ръководството на Чингис хан, монголите са били толкова безмилостни към кражбата и поглъщането на най-доброто от всяка култура, която срещат, колкото и към самото завоевание.
Въпреки че по онова време е нямало технологични изобретения, красиви сгради или дори кой знае какво изкуство –
– с всяка битка и победен враг, тяхната култура е научавала и поглъщала нещо ново.
Чингис хан не е бил роден гений.
Вместо това, както казwа един биограф, неговият живот е бил:
„Постоянен цикъл на прагматично учене, експериментално адаптиране и постоянно преразглеждане, водени от неговата уникално дисциплинирана и фокусирана воля“.
Той е бил най-великият завоевател, който светът някога е познавал, защото е бил по-отворен за учене повече от всеки друг.
Първите мощни победи на Хан идват от реорганизацията на неговите военни части.
Той решава и разделя войниците си на групи от десет души.
Тази стратегия си откраднал от съседните тюркски племена и несъзнателно превърнал монголите в десетична система.
Достатъчно скоро, разрастващата се империя ги довела до контакт с друга „стратегия“, която не била позната дотогава:
Oградените градове.
По време на нападенията на Тангут, Хан за първи път научава тънкостите на войната срещу укрепените градове и стратегиите, които са от решаващо значение за обсадата, и бързо става експерт.
По-късно, с помощта на китайски инженери, той научил войниците си как да изграждат обсадни машини, които могат да съборят градските стени.
През цялото това време, едновременно с печеленето на битки, Хан научил колко е важно да печели и сърцата и умовете.
Работейки с учените и кралските семейства на завладените от него земи, Хан успял да задържи и управлява тези територии по начини, които повечето империи не успели.
След това, във всяка държава или град, който притежавал, Хан извикал най-умните астролози, книжовници, лекари, мислители и съветници — всеки, който можел да помогне на неговите войски.
Той не искал само да граби и плячкосва.
Искал да се подобрява.
Искал войниците му да стават все по-добри.
И те ставали…
Неговите войски са пътували със следователи и преводачи именно с тази цел.
Това е бил навик, който щял да преживее смъртта му.
Докато самите монголи изглеждали посветени почти единствено на военното изкуство, използвали добре и всеки занаятчия, търговец, учен, артист, готвач и квалифициран работник, с който влизали в контакт.
Монголската империя била забележителна със своите религиозни свободи и най-вече с любовта си към идеите и сближаването на културите.
Чингис Хан бил първият, който занесъл лимони в Китай и китайска юфка на Запад.
Той разпространявал персийски килими, немска минна технология, френска металообработка и дори Исляма.
Твърди се, че оръдието, което революционизира войната, е получено именно от комбинирането на китайски барут, мюсюлмански огнехвъргачки и европейска метална конструкция.
Желанието за нови знания и иновации събрали няколко култури заедно и точно това довело до революция.
…
Когато за първи път успеем в каквото и да е (когато и да се случи това), ще се окажем в нови ситуации, ще сме изправени пред нови проблеми, ще имаме нови неща за научаване.
Току-що повишеният войник трябва да научи изкуството на политиката.
Продавачът, ставайки управител, трябва да се научи как се управлява.
Основателят, който е посадил една идея и е дочакал да да даде плод, трябва да се научи как се делегира.
Писателят, изливайки мислите си на белият лист, в последствие трябва да се научи как се редактира.
Комикът, който успява да разсмее приятелите си, трябва да се научи как да разсмее и пубкиката.
Главният готвач, отваряйки свой собствен ресторант, трябва да се научи как да управлява освен рецептите в менюто си и целия си бизнес.
Физикът Джон Уилър, който помогнал за разработването на водородната бомба, веднъж забеляза, че
„С нарастването на нашия остров на знанието, расте и брегът на нашето невежество“.
С други думи, всяка победа и напредък, които са превръщали Хан в по-умен човек, също и са го блъскали в напълно непознати брегове, които никога преди дори не е виждал.
Колкото повече научавал, толкова повече ставало и онова, което не знаел.
Необходим е специален вид смирение, за да схванем това, което знаем по-малко, дори когато знаем и схващаме все повече и повече.
Нали знаете, мъдростта на Сократ се крие във факта, че той е знаел, че не знае почти нищо.
С постижението идва и нарастващ натиск да се преструваме, че знаем повече, отколкото знаем.
Да се преструваме, че вече знаем всичко.
Това е притеснението и рискът – да мислим, че сме готови и сигурни, докато в действителност разбирането и овладяването са вечен, непрекъснат процес.
Деветкратният носител на награди Грами и Пулицър – джаз музикантът Уинтън Марсалис, веднъж посъветвал обещаващ млад музикант относно начина на мислене, който се изисква за изучаването на музика през целия живот:
„Смирението поражда учение, защото побеждава арогантността, която слага прегради.
Знаете ли кои са хората, които са наистина смирени?
Ще ги познаете по това, че те постоянно наблюдават и слушат. И по този начин стават още по-добри в това да са смирени.
Те никога не допускат, че вече знаят пътя, че са намерили всички отговори… не!
…
Без значение какво сте правили до този момент, по-добре се превърнете отново в ученик.
Ако спрете да се учите, вече „умирате“.
Не е достатъчно само да си ученик в началото. Това е позиция, която човек трябва да заеме цял живот.
Учете се от всички и от всичко.
От хората, които побеждавате, и от хората, които ви побеждават.
Най-вече от тези, които ви побеждават.
…учете се още и от хората, които не харесвате, дори от вашите предполагаеми врагове.
На всяка стъпка и във всеки момент от живота има възможност да се учим – и дори урокът да е чисто коригиращ, не трябва да позволяваме на егото да ни блокира да го чуем отново.
Понякога наистина си „чупим главите“ по няколко пъти, докато схванем урока.
Твърде често, убедени в собствената си интелигентност, оставаме в зоната на комфорт, която гарантира, че никога няма да се чувстваме глупави (и никога не сме предизвикани да научим или преразгледаме това, което знаем).
Това усещане скрива от погледа различни слабости в нашето разбиране, докато в крайна сметка не стане твърде късно за промяна на курса.
Тук се взима невидимата, безшумната такса…
В мига, в който си помислим, че знаем достатъчно, сме загубени.
Подобно на сирените на скалите, егото пее успокояваща, утвърждаваща песен – която може да доведе до развалина.
В секундата, когато оставим егото да ни каже, че сме завършили, ученето спира.
Ето защо Франк Шамрок казва:
„Винаги останете ученик. Учението никога не свършва.“
Решението е толкова просто, колкото и неудобно първоначално:
Вземете книга по тема, за която не знаете почти нищо. Или пък се присъединете към среда, в която сте най-малко компетентния човек.
Това неудобно чувство, тази отбранителност, която изпитвате, когато най-дълбоките ви предположения са оспорени…
Променете мнението си, ако се наложи…
Променете обкръжението си, ако трябва…
Аматьорът е в защита.
Професионалистът е в нападение (на учението, разбира се)
Тези, които не спират да учат обичат да бъдат предизвиквани и смирени, и се ангажират с образованието като непрекъснат и безкраен процес.
Защото той е точно такъв!
Повечето военни култури – и хората като цяло – се стремят да наложат ценности и контрол върху това, с което се сблъскват.
Това, което прави монголите различни, е способността им да претеглят всяка ситуация обективно и ако е необходимо, да заменят предишни практики с нови.
Защо някои хора не могат да се променят и адаптират?
В по-голямата си част, защото са загубили способността си да учат.
Спрели са да бъдат ученици.
В секундата, когато това ви се случи, знанията стават крехки.
Великият мениджър и бизнес мислител Питър Дракър казва, че не е достатъчно просто да искаш да се учиш.
Докато хората напредват, те също трябва да разберат как учат и след това да създадат процеси, за да улеснят това непрекъснато образование.
В противен случай се обричаме на нещо като самоналожено невежество.
Не спирайте, просто не спирайте да учите!
Вижте също и :
🔵 Омърсяването на личностното развитие? [Да заредим пералнята]
🔵 Подобряване и развитие – единственият правилен път
ПроАктивни е дигитален дневник – платформа за цялостна организация и създаване на навици.
И докато всички се мъчат да усложнят допълнително дните си и да се затрупат с излишни инструменти, изкуствен интелект и куп безполезна информация, ние се стремим да опростяваме и да се фокусираме върху най-важното.
Всичко започна тук…
Изградете си фантастична идентичност и вместо да планирате следващата си почивка, планирайте си живот, от който не искате да избягате!
Бъдете по-добри! Бъдете проактивни!
Помогнете ни да достигнем до повече хора като споделите този материал в социалните мрежи.
Благодарим Ви за подкрепата! 🙏🏻
