Управлението на времето е мит. Никой не може да управлява времето. Както пише Ог Мандино в Най-великия търговец на света:
„Ако прахосам днешния ден, унищожавам последната страница от живота си. Следователно ще милея за всеки час от деня, защото той никога не може да се върне. Не може да се вложи в банка днес, за да се изтегли утре, та кой може да впримчи вятъра?
Никой не може да впрегне времето, никой не може да си задели за черни дни. Най-доброто, което може да се направи, е да се управлява енергията или както се казва на проактивен език – да управляваме това, което е под наш контрол и зависи само и единствено от нас.
Управляването на енергията ви позволява напълно да се ангажирате с това, което правите.
Често срещане грешка е мисленето, че ако сте заети, то значи сте ефективни. Отивате в офиса, сядате зад бюрото и започвате да цъкате имейли.
В един момент осъзнавате, че половиният ден е отлетял безвъзвратно вършейки нещо, което може да свършите, докато си пиете кафето.
А важните задачи оставят за следобедните часове, когато вече сте изморени и всичко, за което мислите е далеч от работата.
В такива ситуации, хората правят грешката да се опитват да управляват времето си – претупват задачи, отменят срещи, прехвърлят си днешната работа за утре…
Но това далеч не е най-ефективният начин. Много по-продуктивно би било да насочат енергията си в правилната посока, в правилния момент.
Тони Шварц и Джим Лоер в „Силата на пълната ангажираност“ твърдят, че ключът към превъзходството е съпоставянето на енергията със задачата.
„Живеем в дигитално време. Нашите ритми са прибързани, бързи и безмилостни, дните ни са разделени на битове и байтове. Ние празнуваме по-скоро широчината, отколкото дълбочината, бързата реакция повече, отколкото дългосрочното отражение.
Преминаваме през повърхността, слизайки за кратки моменти до десетки дестинации, но рядко оставаме за дълго на някоя. Препускаме през живота си, без да правим пауза, за да помислим кои наистина искаме да бъдем или къде наистина искаме да отидем. Свързани сме, но ни няма.
Повечето от нас просто се опитват да направят най-доброто, което могат.
Когато търсенето надхвърли капацитета ни, ние започваме да правим целесъобразни решения, които ни прекарват през дните и нощите, но времето ни изпреварва.
Оцеляваме с твърде малко сън, унищожаваме се с бързи храни, изядени в движение, зареждаме се с кафе и се разтоварваме с алкохол и сънотворни.
Изправени пред безмилостни изисквания по време на работа, ние ставаме избухливи и лесно се разсейваме.
Връщаме се у дома от дългите работни дни, чувствайки се изтощени и често намираме в семействата си не радост, а още едно изискване в и без това претоварения живот.
Обикаляме с дневни планери и списъци със задачи, с живот побран в телефоните ни, изскачащи напомняния на нашите компютри – всичко това е предназначено да ни помогне да управляваме времето си по-добре.
Гордеем се със способността си да изпълняваме много задачи и носим желанието си да влагаме дълги часове като почетен знак. Терминът 24/7 описва свят, в който работата никога не свършва.“
Вечно гладни за време, ние се опитваме да вместим всичко във всеки ден. Но както знаем, самото управление на времето не е отговорът. Вложената енергията има значение.
Шварц и Лоер твърдят, че: Енергията, а не времето е основната валута на висока производителност.
Това е силата на пълното ангажиране. „Всяка една от нашите мисли, емоции и поведение има енергийно следствие.
Крайната мярка за живота ни не е колко време прекарваме на планетата, а по-скоро колко енергия инвестираме във времето, с което разполагаме.“
„Има безспорно лоши шефове, токсична работна среда, трудни взаимоотношения и кризи в реалния живот.
Независимо от това, ние имаме много по-голям контрол върху енергията си, отколкото обикновено осъзнаваме.
Броят на часовете на ден е фиксиран, но количеството и качеството на енергията, с която разполагаме, не е.
Това е нашият най-ценен ресурс. Колкото повече поемаме отговорност за енергията, която носим на света, толкова по-силни и продуктивни ставаме.
Колкото повече обвиняваме другите или външни обстоятелства, толкова по-отрицателна и компрометирана е енергията ни .“
За да бъдем напълно ангажирани, трябва да присъстваме изцяло.
За да присъстваме напълно, ние трябва да сме „физически енергични, емоционално свързани, психически фокусирани и духовно приведени в съответствие с цел извън нашия собствен непосредствен личен интерес“.
Принцип 1: Пълната ангажираност изисква използването на четири отделни, но свързани източника на енергия: физически, емоционален, умствен и духовен.
Представете си, че всеки път, когато изкрещите на някого в момент на разочарование или вършете небрежна работа по проект или не сте успели да съсредоточите вниманието си изцяло върху задачата, излагате живота на някого на риск.
Много бързо ще станете по-малко негативни, безразсъдни и небрежни в начина, по който управлявате енергията си.
Ние се държим отговорни за начините, по които управляваме времето си, и в това отношение нашите пари.
Трябва да се научим да държим себе си поне еднакво отговорни за това как управляваме енергията си физически, емоционално, умствено и духовно.
Принцип 2: Тъй като енергийният капацитет намалява както при прекомерно, така и при недостатъчно използване, трябва да балансираме разхода на енергия с периодично обновяване на енергия.
„Рядко се замисляме колко енергия изразходваме, защото приемаме за даденост, че енергията, с която разполагаме, е неограничена.
… Най-богатият, най-щастливият и най-продуктивният живот се характеризира със способността да се ангажираш напълно с предизвикателството, което е пред нас, но също така да се откъсваш периодично и да търсиш обновяване.
Вместо това много от нас живеят живота си така, сякаш бягат в безкраен маратон, изтласквайки се далеч отвъд здравословните нива на усилие.
… Ние също трябва да се научим да живеем собствения си живот като поредица от спринтове – да се ангажираме напълно за периоди от време, а след това напълно да се освободим и да търсим обновяване, преди да скочим обратно в битката, за да се изправим срещу всякакви предизвикателства пред нас.“
Принцип 3: За да изградим капацитет, трябва да надхвърлим нормалните си граници, тренирайки по същия систематичен начин, както правят елитните спортисти.
Стресът не е враг в нашия живот. Парадоксално, но това е ключът към растежа.
За да изградим сила в мускула, трябва систематично да го стресираме, изразходвайки енергия над нормалните нива.
… Ние изграждаме емоционален, умствен и духовен капацитет по точно същия начин, по който изграждаме физическия капацитет.
Принцип 4: Ритуалите за позитивна енергия – изключително специфични процедури за управление на енергията са ключът към пълното ангажиране и устойчивото високо представяне.
Промяната е трудна. Ние сме създания на навика. Повечето от това, което правим, е автоматично и несъзнателно.
Това, което направихме вчера, е това, което вероятно ще направим днес.
Проблемът с повечето усилия за промяна е, че съзнателните усилия не могат да бъдат поддържани в дългосрочен план.
Волята и дисциплината са много по-ограничени ресурси, отколкото повечето от нас осъзнават.
Ако трябва да мислите за нещо всеки път, когато го правите, има вероятност да не продължите да го правите много дълго.
Статуквото има магнетичен ефект върху нас.
Погледнете всяка част от живота си, в която сте постоянно ефективни, и ще откриете, че определени навици помагат да стане възможно това.
Ако се храните по здравословен начин, това вероятно е защото сте изградили рутини около храната, която купувате, и това, което сте готови да поръчате в ресторантите.
Ако сте във форма, вероятно защото имате редовни дни и часове за тренировки.
Ако сте успешни в работата по продажбите, вероятно имате ритуал на психическа подготовка за обаждания и начини, по които разговаряте със себе си, за да останете позитивни в лицето на отхвърлянето.
Ако управлявате другите ефективно, вероятно имате стил на даване на обратна връзка, който кара хората да се чувстват предизвикани, а не застрашени.
Ако сте тясно свързани със съпруга/та и децата си, вероятно имате ритуали за прекарване на време с тях.
Ако поддържате висока положителна енергия въпреки изключително взискателната работа, почти със сигурност имате предвидими начини да гарантирате периодично възстановяване.
Създаването на положителни ритуали е най-мощното средствo за ефективно управление на енергията в услуга на пълно ангажиране.
Какво мислите?
Успявате ли да се ангажирате напълно или прескачате от задача на задача като маймуна на клон? Споделете в коментари…
ПроАктивни е дигитален планер – платформа за цялостна организация и създаване на навици.
И докато всички се мъчат да усложнят допълнително дните си и да се затрупат с излишни инструменти, изкуствен интелект и куп безполезна информация, ние се стремим да опростяваме и да се фокусираме върху най-важното.
Всичко започна тук…
Изградете си фантастична идентичност и вместо да планирате следващата си почивка, планирайте си живот, от който не искате да избягате!
Бъдете по-добри! Бъдете проактивни!
Помогнете ни да достигнем до повече хора като споделите този материал в социалните мрежи.
Благодарим Ви за подкрепата! 🙏🏻
