Бъдете проактивни е посланието на Стивън Кови, който той прокламира като най-първия навик. Прочетох книгата му „Седемте навика на високоефективните хора“ преди много, наистина много години.
Понякога при първия прочит, човек може и да не осъзнае истинската стойност на четивото.
През годините обаче се случваше многократно да се сетя за някой конкретен израз, който се е запаметил в съзнанието ми и се връщах да препрочитам отделни глави.
По тази причина, тази книга се превърна за мен в настолна, в наръчник, в пътеводител и в книжен ментор.
Тези седем навика, описани от Кови са може би есенцията на живота ми или по точно на живота, който искам да живея.
Кови споделя едно определение за навик и то е следното:
Навикът е пресечната точка между знанието, умението и желанието.
Знанието е – какво да се направи и защо.
Умението е – как да се направи, а желанието е – мотивацията или искането да се направи.
В своите 7 навика на високоефективните хора, Кови е събрал цяла една философия за живот. Струва ми се, че ако човек успее да имплементира в себе си всеки един от тези навици, светът щеше да е едно много различно място.
Как обаче да накараме себе си или някой друг да промени навиците си?
Мерилин Фергюсън го е описала много точно:
„Никой не може да убеди другия да се промени. Всеки от нас пази в себе си вратата към промяната и тя може да бъде отключена само отвътре. Нито спор, нито молба, нито емоционален призив могат да отключат чуждата врата.“
Колко много истина има в тези няколко думи.
Но ние вярваме, че все пак един човек, група от хора или общност, може да мотивира друг човек, друга група от хора или друга общност, да се промени към по-добро. Това може да се стане с пример, с резултати, с грижа, с поведение, с емпатия…
Никак не е случайно, че платформата ни ПроАктивни е кръстена на първия навик на Кови, а той е именно:
Бъдете проактивни
Проактивността е първия навик в списъка на Кови. Този навик той поставя при вътрешните победи, където се намират първите три навика:
1. Бъдете проактивни
2. В началото имайте предвид края
3. Сложете първите неща първи
В този материал ще разгледаме първият навик, кото не случайно е първи.
„Проактивност“ е дума, която можете да срещнете на много места, в различни текстове, използвана от различни хора, с различни професии и начин на живот. В повечето речници обаче няма определение за „проактивност“.
Какво означава да си проактивен?
Със сигурност значението се разпростира далеч отвъд това човек да е просто инициативен.
Да си проактивен означава, че като човешко същество си отговорен за собствения си живот и за поведението си.
В крайна сметка хората имат едно уникално право – правото да избират.
Проактивният човек не обвинява обстоятелствата или условията, в които се намира. Той отлично знае, че неговото поведение е резултат от съзнателните му избори.
Бъдете проактивни не е просто навик.
Бъдете проактивни е начин на живот.
Избори, които прави въз основа на своите ценности, а не въз основа на чувства и моментни състояния.
Когато е трудно да дадем някакво определение, най-лесният начин е да определим неговата противоположност.
Затова най-лесно може да се обясни какъв е проактивният човек, като опишем какъв е реактивният.
Реактивните хора, през по-голямата част от съзнателния си живот, се влияят от заобикалящата ги среда.
Всичко във физичния свят им се отразява по един или друг начин.
Ако вали са в лошо настроение, ако грее слънце, и те греят. Ако завали град или се изсипят гръмотевици – те самите се превръщат в буря.
Дали проактивният човек се влияе от метеорологичните условия? Не.
Ще свърши работата си, независимо от времето навън.
Ще се държи по един и същи начин с хората около себе си, независимо дали го боли глава или е в лошо/добро настроение – защото се ръководи от ценностите си.
Реактивният човек се влияе пряко от поведението на хората, с които общува.
Затова често се оказва под техен контрол. Всички знаем за онези хора, които тръгват по посока на вятъра. Собственото им мнение е силно изкривено от мнението на тези, с които общуват.
Проактивните хора правят или не правят нещо, в зависимост от ценностите си, които са се превърнали в тяхна същност.
Ако дълго време сте обвинявали обстоятелствата или някой друг за живота, който живеете, време е да си кажете:
Аз съм такъв, какъвто съм днес, заради изборите, които направих вчера.
Ако имате силата да го признаете и ако по-важното – го осъзнаете, вие можете да започнете да правите други, много по-осъзнати избори.
И можете да промените играта и дори да определяте правилата.
Но както знаем, в играта на живота често се случва да ни наранят. Някой да ни прецака, да ни прескочат реда или да ни измамят.
Но когато приемем проактивността в живота си, ще осъзнаем, че не ни наранява случващото се, а начинът, по който му отговаряме.
Но нека се върнем на понятието, което най-често се свързва с това да си проактивен –
инициативата.
Всичко, което съществува и е създадено от човек, е плод на нечия инициатива.
Ние сме създадени, за да се движим, да създаваме и да бъдем.
Да бъдем инициативни, означава да случваме нещата.
Да търсим, да опитваме, да падаме и да ставаме. Не можем да си седим кротко и безтегловно и да очакваме, че все някой друг ще свърши работата вместо нас, ще открие решението, ще намери отговора.
Когато сме гладни, не чакаме хладилникът сам да се отвори и храната сама да се сервира пред нас. Ставаме, отваряме хладилника, приготвяме си храната и започваме да се храним.
Ето така трябва да подхождаме и към ангажиментите си, към работата си, към отношенията си с хората.
Трябва просто да случим нещата.
Сигурно сте доста мотивирани и дейни, когато сте гладни.
Тогава бъдете проактивни, като бъдете гладни за действие, за взимане на качествени решения и правене на качествени избори. Защото какво най-много може да излезе от това?
Например, един доста качествен живот!
Действайте или ще бъдете задействани!
Или както се казва:
Това, което не вършим по воля, ни се налага да свършим по неволя.
Кови прави едно много силно сравнения, което е впечатляващо само по себе си. Разликата в ефективността между хората, които поемата инициатива и онези, които се носят по течението е 5 000 % и нагоре.
Представяте ли си подобна цифра по отношение на личната си ефективност?
Освен от поведението, човек се определя и от начина, по който говори.
Какви изрази използва подсказва и какви са неговите ценности и вярвания.
Всеки човек може да си направи саморефлексия, като първо анализира онова, което казва.
Историите, които разказва сам на себе си.
Те може да са истина, може да са наполовина измислени, а може и да нямат нищо общо с реалността. И в трите случая, те влияят на поведението повече, отколкото можем да си представим.
Езикът на реактивните хора, често цели да ги освободи от отговорност.
Те намират начин винаги да обособят даден проблем извън себе си. Обвиняват родителите си, политиците, съседите, партньорите, дори кучето си.
Винаги някой или нещо извън тях е виновно за техните несгоди, невъзможности, проблеми, кофти работа, болести или каквото друго се сетите.
„Само ако имах повече време“; „Само ако жена ми ме разбираше по-добре?“; „Само ако получавах по-голяма заплата“; „Само ако бях научил този чужд език“.
Но те така и никога не започват да учат езика. Така и никога не правят нужното. Така и никога не променят нищо в собственото си поведение.
Това е доста удобно, но и доста неефективно.
Когато реактивният човек казва:
„Не мога да го направя“,
проактивният човек казва:
„Нека видя как мога да го направя“.
В реактивния човек е засилено усещането за жертва, за липса на контрол. И колкото повече си повтаря тези твърдения, толкова по-силно започва да вярва в тях и накрая се превръща в тях.
Пътят след това е по посока на най-малкото съпротивление и торбата с извинения и оправдания става все по-пълна.
Вниманието тук е насочено към проблемите на другите хора, върху тяхното мнение и поведение. Сипят се обвинения, критики и дори малките житейски предизвикателства биват превръщани в драма.
От своя страна, проактивният човек насочва своето внимание и фокус към нещата, които зависят от него. Влага енергията си в нещата, които може да промени.
Истината е, че няма човек без проблеми. И в това няма нищо лошо. Справяйки се с проблемите си, човек израства и учи най-много.
В „Седемте навика на високоефективните хора„, Кови разпределя проблемите в 3 категории:
🔴 Проблеми, които са под наш пряк контрол – зависят от собственото ни поведение.
🔴 Проблеми, които са под косвен контрол – зависят от поведението и на други хора.
🔴 Проблеми, които не подлежат на контрол – отминали и бъдещи събития, природни стихии или намеса на извънземни 😊
✔ Първите, се решават с работа върху навиците.
✔ Вторите се решават чрез промяна на методите за влияние.
✔ А онези, които не подлежат на контрол изискват промяна в начина, по който се възприемат.
Това не означава, че няма проблеми. Означава, че можем да ги приемем, независимо дали ни харесват или не. Така или иначе не можем да им влияем, но можем да изберем как те ни влияят.
😃 Можем да изберем просто да им се усмихнем.
По този начин си връщаме контрола, защото изборът да изберем как да реагираме на всяко едно събитие Е и винаги ЩЕ БЪДЕ изцяло под наш контрол.
Но дори и тези независещи от нас събития, могат да се променят спрямо нашата реакция.
Защото проактивният подход е винаги отвътре–навън.
Ако един мъж е нещастен в брака си, какво ще спечели ако непрекъснато упреква и критикува съпругата си?
Ако поведението му е реактивно и той се вглежда само в нейните грешки, без да помисли какво е причинило поведението ѝ. Ако не се замисля дали може да промени нещо, за да се чувства тя по-добре?
Какво би се променило, ако нищо не се промени?
Ако същият този мъж подходи проактивно, той ще анализира първо себе си и ще осъзнае, че може да бъде:
по-разбиращ, по-грижовен, по-подкрепящ, по-всеотдаен, да прави повече комплименти, да помага повече у дома.
И с това свое поведение е много вероятно да предизвика същото и у нея. А от това определено ще се променят много неща.
Всеки прави грешки. Да повтаряш една и съща грешка многократно, никак не е добра опция. Със сигурност и резултатите няма да са добри.
Затова пък винаги можем да изберем да бъдем проактивни, когато грешим.
Когато направим грешка, проактивният подход е да я признаем, да се поучим от нея и по този начин да превърнем неуспеха в успех.
Тридесетдневният тест по проактивност дава чудесни резултати. Понякога човек не може да повярва колко неща около него се променят, когато той самият се промени.
✅ 30 дни, само толкова – се фокусирайте само върху нещата, върху които имате контрол.
Бъдете за пример, бъдете по-добър съпруг, по-добър служител, по-добър началник, по-добър ученик.
Усмихвайте се на всеки, когото срещнете по пътя си. Помагайте винаги, когато имате възможност да го направите.
Не съдете, а разбирайте.
По-малко говорете и повече слушайте.
Давайте обещания и ги спазвайте.
Превърнете се част от решението, а не от проблема.
👉 Изпробвайте това за 30 дни у дома и на работното си място, на улицата, в магазина и навсякъде другаде.
💥 Споделете резултатите си в коментарите. Промени ли се нещо? Как се чувствате?
