💥 Как Ноа си поставя цели? Пътят на една мечта ⏩

Някога, не си спомням нито кога, нито кой, ми каза следните думи:

„Аз нямам мечти, или по-точно, не ги оставям дълго време да се подвизават като такива.

Аз преобличам моите мечти като цели и ги постигам като добре обмислен план.“

И аз взех тези думи навътре в мен.

Прегърнах ги.

И те станаха мои…

Започнах да гледам на нещата, за които мечтая като на цели.

Някои от тях ми изглеждаха лесно и бързо постижими, за други ми се струваше, че ще ми трябват пет живота време.

Изглеждаха толкова далечни и невъзможни.

Но така започна моя опит с поставянето и постигането на цели.

💥 Прочетете още и Набелязваш си цел и не се отказваш!

А далеч не винаги е било така.

Онези осъзнатите мечти, за които си струваше да се боря, дойдоха в живота ми по-късно.

В различните възрасти и мечтите ми растяха с мен.

Имал съм мечта да имам колело, имал съм мечта да построя небостъргач, имал съм мечта да загася поне един пожар, имал съм мечта да спася, буквално, поне един човешки живот.

Имал съм много мечти. Много цели…

И единственото постоянно нещо в моето мечтаене е точно това – никога не останах без мечти.

Спомням си първото преобличане на мечтата ми в цел. А по онова време, мечтата ми беше да говоря свободно английски и да мога да чета и да пиша.

Абе да си го говоря като роден.

За някой хора това сигурно е смешна мечта, но за мен, това си беше истинско предизвикателство.

Защото не знаех повече от 5 думи, защото произношението ми беше ужасно смешно и защото по онова време, нямах никакво време да уча каквото и да било.

Но аз имах моята мечта-цел и започнах да съставям своя план.

Започнах да си съставям не просто план, а подробно описан план – по дни, часове, времетраене, конкретни неща, които ще уча и тяхната последователност.

Не просто щях да уча английски, а щях да го уча така, сякаш живота ми зависи от това.

Трябва да призная, че ми беше доста трудно. Имаше неща, които чисто граматически не разбирах, ученето на думи е ясно.

Но аз нямах нито свободно време, нито свободни пари, които биха улеснили доста начинанието ми.

Но имах нещо по-важно.

Имах желание и имах моята мечта-цел.

Всяка мечта може а бъде постигната като цел!

Работя върху целите си във визуална среда. Представям си всяка стъпка предварително, представям си крайния резултат.

И повече от всичко си представям как ще се чувтствам.

Така се вживявам, че усещам всичко на физическо ниво – буквално настръхвам от кеф или усещам как пулсът ми се учестява.

Сега, доста години по-късно, смея да кажа, че това е всичко, от което се нуждае човек, за да постигне почти всичко в този живот.

Имам един добър приятел, с който имаме крилата фраза. То си е цял диалог. И всеки път си го казваме, все едно за първи път.

Той има навика да драматизира дори и за най-простичките неща. Все нещо му пречи да направи това или онова.

Когато аз му обяснявам, в контекста на някой разговор, че може да направи всичко, което пожелае, той присвива очи, устата му се извива в иронична гримаса и той заявява с писклив глас:

„Хайде сега, искам да си поставиш за цел да летиш като птица, да си съставиш план и да започнеш всеки ден да махаш с ръце. Току виж ти пораснали криле и те видя някой ден да се рееш из широкото небе.“

После започва да се кикоти, горд от словесното си творение, та чак се случва да се превива от смях.

Смеем се заедно, разбира се. С гравитацията шега не бива, но аз далеч не говоря за летене и преминаване през стени.

Към днешна дата говоря свободно английски. Говря свободно и още един език.

А моите мечти, отдавна не ги формулирам като такива.

Но вижте целите, те са част от всеки мой ден.

И след всяка постигната цел, усещам се по-можещ, по-силен, по-умен, по-успял – все едно ми растат крила.

Е, със сигурност няма да литна, но и няма как да знам никога, на какво в действителност съм способен. Затова ще опитвам. И няма да спирам.

Но знам едно, ние можем да растем по малко всеки ден.

Не на криле, а на можене, на правене, на добро, на емпатия, на упоритост, на споделяне, на постигане, на обич, на личен успех.

И можем да не спираме да го правим, до последния си ден.

А тайната, тя е много проста.

Просто трябва да формулираме нашата мечта-цел и да започнем.

П.П. Имаме само един шанс да се „уредим“ в този живот. И под „уредим“ имам предвид, да постигнем нещо, което да ни изпълни със смисъл.

Няма за кога да се пазим.


ПроАктивни е дигитален дневник – платформа за създаване на навици, постигане на цели и промяна отвътре навън.

Раглеждаме, изследваме и анализираме силните и слаби човешки страни и всичко онова, което ни помага да бъдем по-добри и осъзнати хора.

Вярваме, че проактивността е онзи навик, който може да промени нагласата, вярванията и дори идентичността на всеки човек и да му даде възможност да постигне наистина всичко. Създадохме два безплатни инструмента:

🔷 habits.proaktivni.com

🔷 fast.proaktivni.com

Вярваме, че те ще Ви помогнат да си създадете полезни и градивни навици, които да Ви помогнат да бъдете по-добрата си версия и да поставите важните за Вас неща на първо място.

Изградете си фантастична идентичност и вместо да планирате следващата си почивка, планирайте си живот, от който не искате да избягате!

Бъдете по-добри! Бъдете проактивни!

Помогнете ни да достигнем до повече хора като споделите този материал в социалните мрежи.

Благодарим Ви за подкрепата! 🙏🏻

Остави коментар

Остави коментар

Напишете вашият коментар
Въведете името си

Сходни статии