🏆 Спечели преди да си започнал! [Визуализацията]

Ако си склонен да отлагаш започването на нещо желано, ако постоянно се самосаботираш и търсиш оправдания защо нещо няма да се получи – спечели още преди да си направил първата крачка.

Първо си отговори на следните въпроси, после ще нарисуваш и картината:

Визия

Имаш ли изградена ясна визия как ще изглежда желаното, когато вече е постигнато?

Краен резултат

Можеш ли да си го представиш като ясен образ?

Път

Пътят ти има ли маркировка?

Действия

Можеш ли да видиш себе си, извършвайки нужните действия?

Ангажимент

Пое ли ангажимент пред себе си или някой друг?

Стандарт

Имаш ли определен стандарт за успех, на който да отговаря желаното от теб?

Увереност

Вярваш ли, че е възможно за теб?

За да постигнеш това, което наричаме „Спечели, преди да си започнал!“, отговорът на всички въпроси трябва да е ДА.

Категоричнно ДА. 

Може би; надявам се; предполагам; мисля, че да; бих искал; ще се постарая; не, но ще опитам…

Всички тези отклончиви отговори, с които се залъгваш, са предпоставка за оправдания, бавене, отлагане, колебания и пречки.

Всичко, различно от категорично ДА – няма да свърши работа.

И изричането на това ДА трябва да е направено по всички възможни начини. Трябва отговорът да извира от сърцето ти. 

Трябва да си убеден в него толкова силно, че да си готов да защитиш това ДА и с най-святото си.

И можеш да създадеш това ДА в ума си, още преди дори да си си мръднал пръста.

Създай си ментална победа.

Създай го първо в ума си.

Как се създавали ли?

Нека ти разкажа…

❞ Ако можех да искам от златната рибка да ми изпълни едно желание, то щеше да представлява нещо такова: Златна рибке, моля те, помогни на повече хора да разберат, че те сътворяват живота си. Че всяка лоша и омразна мисъл им връща омраза. И че всяка добра мисъл, изпълнена с любов им връща любов. Разкрий им тайната, че умът им е по-мощен от всяка една съвременна джаджа, система, машина или каквото и да е друго нещо, извън тях. Научи ги да постигат победите първо в ума си, за да могат да се насладят на проявлението им в дейтсвителността. Нещо ей такова…И после всичко да стане едно такова хубаво…

Лошото е, че хората не вярват в простите неща.

А те, не веднъж е доказано, са най-ефективни.

И защото да работиш с ума си изглежда просто, изглежда лесно и на всичкото отгоре е напълно безплатно, голяма част от хората гледат с надсмешка на огромния потенциал на менталната нагласа и съответно няма да я използват.

❌ Няма дори да опитат.

Сега, ако ми позволиш, ще ти дам едно упражнение, и ако отделиш 5 минути да го направиш, ще разбереш много по-добре написаното по-долу.

Настани се, както и където ти е удобно. Засечи си 5-6 минути на телефона, включи хромнометър или пък просто забрави за времето – идеята е, че не са ти нужни часове, а само няколко минути.

Спомни си момент от твоя живот, реален твой спомен, в който си се почувствал или много добре или много зле. Може би момент, в който си се пръскал от гордост или пък си искал да потънеш в земята от срам.

Няма значение какво ще избереш, единственото важно нещо е да усетиш същото чувство.

Е, няма как да е на 100 %, но все пак да го усетиш.

Сега, в рамките на тези 5-6 минути, мини пак през цялата сцена.

Къде си, какво е времето, обстановката, с какво си облечен, как са облечени другите хора (ако има такива), колко е часът, за какво си мислиш, защо се е получило така, каква е реакцията ти, топло или студено беше, имаше ли аромати, какво точно изпита, реакциите ти какви бяха, какво си мислеше – схвана ли?

Всичко, абсолютно всичко, което си изпитал на физическо и ментално ниво.

Прави само това, в рамките на няколко минути, със затворени очи, опитвайки се да пресъздадеш спомена възможно най-ярко и точно, създавайки толкова ясна и реална картина в ума си, че все едно си там.

Не знам защо, но това понякога се оказва доста трудно за повечето хора. Не отдавна, моя позната ме попита: „Как постигаш всичко толкова лесно?“

Вместо да отговарям, помолих я да направи това 5 минутно упражнение. След 20 секунди, уж вече беше готова. Всичко си била спомнила, все едно била там.

Не че не можем да изпитаме чувство, било то приятно или неприятно, дори и за секунди, просто когато определена мисъл премине през съзнанието ни.

Но не. Целта тук е друга.

Целта е умението да се създават реални, ясни картини, които да се наситят с чувство.

А това става с упражнения.

Няма да ти давам примера с лимона, как си го представяш в най-жълтото жълто, как го отхапваш и се сгърчваш от кисело и как устата ти се пълни със слюнка. Това ще свърши работа ако желанието ти е да се събудиш след няколко месеца и насред спалнята ти да е пораснало най-голямото лимонено дърво, с най-жълтите и кисели лимони:-)

[Това е за песимистите, които питат: Значи ако си представям 5 минути, всеки ден, че имам чисто ново ферари, след един месец, то ще ме чака паркирано пред нас?]

Ако нагласата е с надсмешка и ирония, най-много да им се падне играчка ферари от снакс, от онези с подарък за момче или момиче 😄

Ще ти разкажа една лична история, която разказах и на моята позната, за да ù помогна да разбере какъв резултат да търси. Сега осъзнавам, че примерът не беше подходящ, но пък хората много по-лесно си представят нещо лощо, отколкото нещо хубаво. Важно беше да разбере идеята…

Застанах срещу нея, затворих очи и започнах:

Беше почивен ден и спах до късно. Беше един от онези дни,в които хем исках да свърша 100 неща, хем не ми се правеше абсолютно нищо.

От доста време исках да си направя една закачалка в дрешника, за която бях гледала клип в youtube.[Не правете това у дома]

Дрешникът ми е нисък и продълговат и исках от единия до другия край, ниско долу, да сложа нещо като лост, на който да се закачат още един ред дрехи. За целта, според указанията в клипа, трябваше да се снабдя с профил за гипсокартон, който да изпълнява ролята на така наречения лост.

Ето го моето занимание за деня – хем ще се разходя с дъщеря ми, хем ще свърша тази отдавна планувана задача.

Отправихме се към голям смесен хипермаркет и след като направихме няколко обиколки, купих един такъв профил.

Приключението започна на паркинга, когато осъзнах, че нямам никаква идея как ще го събера в колата, все пак съм жена – не помислих и грам за това, аз вече си представях моята красива и функционлна закачалка.

След не малко умуване и въртене от всички възможни страни, най-накрая решавам, че съм го измислила. Забивам единия края на профила максимално най-навътре до шофьорската седалка, там, където е мястото за краката. А останала част на профила остана да си стърчи през прозореца.

Всичко наред, брилянтна идея, горда и доволна, закопчавам колана на дъщеря ми на столчето на задната седлка и поемаме обратно.

И след това мъгла, от скоростта ли, от това, че имаше силен вятър или просто защото това беше абсурдно решение от моя страна, но в един момент металният профил се огъна, извъртя се по неописуем начин и се заби в задната част на тавана на колата (стар модел кабрио).

Спрях рязко посредата на пътя, отвсякъде започнаха да свирят клаксони.

Буквално не осъзнах какво се случи.

Когато се обърнах, бях в шок.

Металният профил беше минал буквално на сантиметър от лицето на детето ми и беше пробил дупка в мекия таван.

А дъщеря ми, тогава мисля беше на около 3-4 години, стоеше като замръзнала и ме гледаше в още по-голям шок.

Нямам думи да опиша това, което изпитах в онзи миг. Изскочих от колата, отворих задната врата, буквално я измъкнах от столчето и започнах да я прегръщам и целувам навсякъде, а в главата ми като на филмова лента минаваха ужасяващи кадри. Мислех си какво щеше да стане ако профилът беше минал само сантиметър по-близо.

И когато го разказвах на моята позната и сега, когато го пиша, тялото ми е изтръпнало, умът ми е в истерия, а ужасните картини се редят една след друга.

Когато отврих очи, тя, с ужасена гримаса, стиснала страните на лицето си в ръце ме гледаше опулено …изглежда я бях взела „мислено“ в колата с мен.

И нистина, това не е най-удачния пример, защото нашата цел тук е да създадем картина в ума си – приятна, положителна и лъхаща на успех.

Картина, която да е максимално реална, която да придизвика осезаемо чувство.

Трябва да създадем в ума това, което искаме да се случи. Или както се казва, да си проектираме реалност.

Това е цялата „тайна“ на визуализацията. Да нарисуваме картината на желанието си ясно и да изпитаме реално и осезаемо чувство, все едно вече го имаме.

Другата тайна, по-важната е, че тази техника работи на 100 %.

Визуализацията просто работи.

И за нея не ти са нужни пари, нито кой знае колко време, нито определено място – можеш да направиш това дори и в тоалетната. Не са ти нужни специални програми, нито специалисти, нито съвети от коучове и психолози.

Само ти, твоето желание, няколко минути и постоянство.

Хората са склонни да пропатъват 200 км, за да посетят например семинар (няма нищо лошо в семинарите), който трае няколко часа или цял ден, да платят не малко пари за него, да направят какво ли не, но са по-малко склонни да отделят по 5-6 минути всеки ден, за да проектират конкретни събития, които да се проявят в живота им.

За мен това е необяснимо, но аз съм човек, който откри силата на визуализацията преди доста години и знам със сигурността, с която знам, че сърцето ми бие, че умът ми създава.

Затова дали за утрешния ми ден, дали за създаване и осъществяване на проектите ми и всяко нещо, което пожеля, визуализацията има задължително място в графика ми.

И ако се случи той да е много натоварен, ще изключа среща или друга задача, но не и най-важният момент от деня си – да си създам бъдеще.

Визуализацията, поне работещата, е колкото лесно, толкова и труда.

Процесът е колкото елементарен, толкова и невероятно сложен.

Защото на човек му трябва потвърждение, че времето и усилията му не са напразни.

Хората търсят незабвано доказателство, че това или онова работи.

И ако няма мигновенно проявление, често бива захвърлено и заклеймено като неработещо.

Това „правило“ важи и за визуализацията и за успешното създаване на навици – двете теми, които изследвам и изучавам от години.

Последователността е – първо повярвай, после ще го видиш.

Първо му отдели нужното време, после му се наслаждавай.

Не чакаш огъня първо да те стопли, за да му хвърлиш дърва, нали?

Първо слагаш дърво, разпалваш го и после се усещаш топлината. Същото е.

Физичните закони важат с пълна сила и в ментално отношение.

Независимо дали ги разбираме и вярваме в тях, проявление им е факт.

И на многото въпроси как всичко ми се получава, как така винаги ми върви, как все на мен ми се получава всичко супер лесно и т.н., в една поредица от материали, ще споделя конкретни практики, текстове и методи за визуализация, които са лично тествани и за които мога да гарантирам, че правилно изпъленени – работят.

И понеже е трудно да са напише един пример, който да е общовалиден, ще се постарая да опиша техниката, да дам възможно най-много конкретни стъпки за най-масовите неща, с които съм се срещала в многото ми разговори с различни хора.

Защото колкото са различни хората, толкова са различни и желанията им.

Надявам се материалът да ти хареса, да те вдъхнови да опиташ и да си достатъчно постоянен, за да дочакаш да видиш резултата. А той понякога идва много бързо. Друг път ще е нужно повече време...

Важото е, че винаги идва!

Целта е да го постигнеш веднъж, после, уверявам те, ще приложиш визуализацията навсякъде!

Съветът ми е, първо да разпишеш цялата визуализация, на лист или файл. Много, ама много подробно, до най-малкият детайл. Започни да я четеш всеки ден, по веднъж или по няколко пъти.

Допълвай или премахвай на места, докато стигнеш до вариант, в която не искаш да променяш нищо и четейки написаното да си кажеш

Ето това е! Това искам!

В последствие много по-лесно ще знаеш последователността на всяко нещо, което трябва да помислиш, а то в последствие да нарисува картината, която трябва да видиш.

Онази картина, която ще се материализира в един бъдещ момент като на филм.

И когато това се случи, а то ще се случи, чак тогава ще разбереш силата на визуализацията и мощта, която притежава съзнанието ти.

Ако срещнеш трудност, пиши ми на office@proaktivni.com и ще ти изпратя примерен текст, по който да се движиш.

Това е въведението, с което започвам поредицата

АЗ визуализирам, АЗ създавам!

Искрено се надявам да опиташ. Ако ти е харесал този материал или нещо в него те е докоснало, моля те да го споделиш, за да достигне до повече хора.

Остави коментар

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

Сходни статии